Шаро и първия сняг

Снегът е толкова чисто и вълнуващо нещо. Всичко става бяло и красиво, как де не му се зарадваш. Е ставам аз и гледам сняяяяг.
Купуваме шейна, чакаме Ежко да се събуди и бегом или по скоро пързул към пързалката. Ние с баща му голямо вълнение, но на него му беше все едно. Пързаляме се смеем се, правим се на шутове, а той гледа пасивно и нищо. Знам ли може би заради космонавта не е толкова въобушевен.



Днес излизаме на балкона, вали сняг, давам му да пипне, е познайте - този път му хареса и се усмихна.
Сложих му в чинийка сняг и той започна да разучава. Намръщи се няколко пъти, после реши, че трябва да се опита е тогава физиономията му беше уникална, но след това му хареса и едвам спасих снега, щеше да бъдя изяд до последната снежинка :D




Искам още сняг :( Мамоооо